Доганово е село в община Елин Пелин, получило името си от турската дума „şahin“ – сокол. Носело е и името Доганджи, произхождащо от соколари – хора, които в Османската империя са отглеждали, опитомявали и дресирали ловни соколи, които са били използвани в султанския двор за лов.
Образователното дело в село Доганово датира от началото на 19 век. Още през 1835 година в селото е съществувало килийно училище. В него живеещите са се учили на четене, писане и математика.
Днес децата и учениците от село Доганово се обучават в две институции – Детска градина „Камбанка“ и Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий“. Училището приема за свое лого изображение на сокола като израз на свободния дух на бързо летящата птица.
Селото се обитава предимно от ромски семейства, които са с нисък социален и образователен статус. Въпреки, че в последните една-две години местни фирми осигуряват заетост и бедността в района започва бавно да се преодолява, подкрепата за участието на децата и учениците в образователния процес остава основно грижа на учителите. Педагогическите специалисти са тези, които работят активно както с децата, така и с техните родители. В резултат на упоритата и постоянна работа на педагогическите специалисти с родителите на децата и учениците, постепенно нагласата на жителите на село Доганово към образованието започва да се променя. Образователният статус на родителите остава различен (част от тях са завършили само начално образование, други определени класове от училищното образование, а голяма част са неграмотни), но те имат друго отношение към образованието на децата си. Смятат, че образованието е необходимо, за да се храниш по-добре, да имаш по-хубава работа, да осигуряваш на семейството си по-добри условия за живот. Нещо повече – ромските семейства в селото започват да изкореняват съществуващата с векове традиция за т. нар. „ранни бракове“. Ранните бракове са характерни за ромите от групите на калдарашите (ромите бакърджии) и тази на бургуджиите (ромите ковачи), чиито представители населяват София-регион и които поддържат тази традиция.
Село Доганово обаче започва да се разграничава от традицията. Икономическите фактори във външната среда са променени, жилищните условия започват да се подобряват, образованието вече се счита като значим фактор в развитието на човека.
Но с какви усилия постигат това педагогическите специалисти от двете образователни институции в селото?
Директорите на Детска градина „Камбанка“ и Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ са убедени, че постигането на добри образователни резултати има тогава, когато сътрудничеството между детска градина, училище и семейство се осъществява на основата на взаимно разбирателство и обща цел, в името на доброто бъдеще на децата. И макар да не са напълно удовлетворени от напредъка на децата и учениците, тъй като нямат отличници, и да отчитат, че сътрудничеството със семейството все още не е развито на необходимото ниво, те са благодарни на усилията, които полагат екипите в детската градина и в училището.
Директорът на училището споделя, че за тях е важно да ограмотяват децата, да ги социализират, да ги учат на навици, ценности и култура. А когато постигнат успех „Добър“ по български език и литература на Националните външни оценявания (какъвто са имали в предходната учебна година), това вече считат като постижение. Тези резултати няма да са възможни, ако децата още в детската градина не са успели да овладеят добре българския език, норми на поведение, социални умения.
Директорът на детската градина е убедена, че за да може едно дете да се учи и общува с други деца, то трябва да говори на един и същи език, както с тях, така и с учителите. А повечето деца, при постъпването си в детската градина не владеят български език. В началото на всяка учебна година се права анализ на входните знания и умения на децата, отчита се езиковата бариера, която стои пред децата и се планират мерки за развитие. Но има други – невидими и неписани действия, които се осъществяват всекидневно – многократни повторения на думи, изрази и изречения, заедно с децата, привикването им да се изразяват с пълни и правилни изречения, поправянето на грешките, мотивиране и т.н. С родителите също се водят всекидневни разговори. Напомня им се, че в семейството трябва да се говори на български език, за да могат и децата да го усвояват по-бързо и по-добре, обсъждат се постиженията на децата. В резултат на всички тези действия, постъпвайки в училище, децата владеят много добре български език.
Педагогическите специалисти в детската градина си поставят основни цели, като формиране на положително отношение към ученето и създаване на желание за редовно посещение на учебното заведение, развитие на говорни, езикови и артистични умения за успешно ползване на български език и работа с родителите – разговори и насоки за общуване и възпитание на децата.
От изключителна важност за тях е индивидуалния подход към всяко дете, особено предвид различната възраст на децата от смесената група. От една страна обучението на децата от различни възрасти подпомага образователния процес, защото малките деца (2-4 годишните) успяват по-бързо да се адаптират и да усвояват български език от по-големите, и да напредват в усвояването на други знания и умения по образователни направления. От друга страна, обаче, на всички деца, според възрастовите особености и интересите им трябва да се осигурят възможности за постигане на държавните образователни стандарти.
Учителите прилагат в работата си различни методи, форми, похвати, провеждат разговори и беседи по определени теми. Играта се използва като основна форма във всичките й разновидности – от сюжетно-ролева до подвижна, през цялото време на дневния престой на децата в детската градина. Учителите отдават водещо място на дидактичните игри, свързани с овладяването, артикулацията и правилното произношение на отделните звукове, за упражняване произношението на неправилно заучени думи и звукове. Използват общи и индивидуални дидактични игри според нивото на напредък на отделни деца и потребностите им.
Внимание заслужава практиката за използване на разказ като основна форма за овладяване на логически свързана и граматически правилна реч. Ето какво споделят учителите: „Съставяме разказ по картина, по преживяване, по опорни думи. Съставяме разказ по нагледен способ, но постепенно усложняваме задачите, като на по-късен етап изискваме децата да съставят диалог и да поставят заглавие на разказа. По този начин активираме детското въображение. Ежедневно на обяд, преди обеден сън четем приказки, разкази, стихотворения. Децата с интерес слушат приказките, обичат и да ги преразказват. В следобедните моменти често драматизираме някоя от четените приказки. В ежедневната ни работа и по другите направления задължително осъществяваме връзка с български език и литература“. Така ден след ден …
В училището като добра практика за приобщаване на учениците към образователния процес и мотивирането им за учебен труд през годините се е утвърдила работата по проекти – „УСПЕХ“, Твоят час“, „Подкрепа за успех“, „Образование за утрешния ден“. Тези проекти осмислят свободното време на учениците, предизвикват голям интерес сред възпитаниците на училището и подпомагат тяхната мотивация за посещение на училището и учебен труд. Те предоставят много широки възможности за развитие на талантите и способностите на учениците в различни области на изкуството, за допълнително обучение по учебни предмети. Подпомагат и превенцията на отпадането на учениците от училище, но особено голям ефект имат върху активизирането на обучаващите се за участие в училищния живот.
Директорите на двете институции споделят, че работата, която осъществяват с децата и учениците е едно предизвикателство, тя е интересна, наситена с много емоции, много динамика, но всички те работят с хъс и желание, защото децата го заслужават. Като особено голям успех считат намаляването на броя на отпадналите ученици и ранните бракове, резултат от осъзнатата необходимост от страна на родителите за образованост на техните деца.
Най-очаквани и изпълнени с много емоции са съвместните мероприятия на детската градина и училището – откриване на учебната година, честване на празници, съвместни мероприятия в седмицата на четенето.
Националният празник 3 март се отбелязва също в обща инициатива, но преди това – учениците от училището зарадваха децата от детската градина за Баба Марта с мартеници, изработени от тях самите за малчуганите.