В рамките на дейността на Министерски съвет в Четвъртия Национален план за участието на Р. България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“, мярка № 14 „Форуми за публично обсъждане на Рамка за инспектиране на качеството в образованието със заинтересованите страни: представители на професионалната общност, научните среди, национално представените родителски и неправителствени организации“
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, в партньорство със Софийски университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Публична администрация“ и Националната мрежа за децата организира и проведе на 24.06.2024 г.
НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ: „КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪРЗОПРОМЕНЯЩА СЕ СРЕДА – СПОДЕЛЕНИ РЕШЕНИЯ“.
В еднодневната конференция участваха представители на Министерство на образованието и науката, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Национална мрежа за децата, Фондация „Заедно в час“, фондация „Отворено общество“, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българска асоциация на частните училища.
Конференцията си постави за цел да подготви и проведе експертна обществена дискусия със задача да идентифицира и приоритизира предизвикателствата пред оценяване на качеството на училищното образование и набележи възможните решения за подобряването на измерването му.
От страна на домакините приветствени обръщения към участниците направиха заместникът ректорът на СУ “Св. Климент Охридски“ проф. Божанова и деканът на Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ проф. Карабельова, които подчертаха важната връзка между средното училищно образование и мотивацията на бъдещите студенти за успешна подготовка в бъдещата им реализация, както и отговорността на висшите учебни заведения пред качеството на подготовка на бъдещите педагози.
Заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова подчерта важността на измерване на качеството на училищното образование, постоянното му подобряване, както и очакванията на предложения за нови решения. Началникът на Районното управление на образованието София-град – д-р Ваня Кастрева обърна внимание на актуалността на събитието, свързано с предстоящо представяне и обсъждане на Наредбата за качество на училищното образование.
Настоящият народният представител, бивш министър на образованието и науката и кмет на гр. София (2009-2023 г.) – г-жа Йорданка Фандъкова се ангажира със застъпничество в системата на образованието, измерване на качеството му, извеждане на промяна чрез изградените активни партньорства между Националния инспекторат по образованието, академичната общност и гражданските организации, гаранти в успеха на дефиниране на предизвикателства и намиране на решения. „Драматичното забавянето на приемането на Наредба за качество на образованието е сериозен дефицит за системата. Понятието „реализация“ е ключово за всички нас – като родители, професионалисти и общество са ни нужни успешни и щастливи млади хора. Очаквам от МОН лидиране на управлението на промяната в училищното образование и изключително съществената част от процеса – публичността на всички намерения. Задължително е обвързване на качеството с начина на финансиране“, подчерта г-жа Фандъкова.
Директорът на Националната мрежа за децата – г-н Георги Богданов обърна внимание на важността наред със знанията да се измерват компетентностите за живота.
Представителят на Националното сдружение на общините в България – заместник-кмет на гр. Русе, г-н Енчо Енчев декларира готовността на общините и местната власт да осигурят силната връзка в партньорствата и постигане на консенсус на национално ниво за посоките на развитие на средното образование.
Д-р Анелия Андреева, директор на Националния инспекторат по образованието (НИО) подчерта три аспекта в провеждането на образователните политики:
- Процесът на вземане на решения да бъде обоснован на боравенето с данни – основополагащи за провеждане на анализи. Дейност, за която партньорството с академичните общности и научните институти е безценно и нужно с бързо настъпващия изкуствен интелект;
- Процесът на самооценяване на образователните институции да е задължителен с регулярно провеждане (поне веднъж годишно);
- Наредбата за качеството на училищното образование да бъде с гъвкавост за актуализация, отговаряйки на потребностите и бързо променящата се среда.
Националната конференция се проведе в две части – научен и практически панели. Модератор и двата бе г-н Георги Еленков – представител на НМДБ.
В първия панел участниците, представляващи както академичната общност в лицето на проф. Томова, катедра „Публична администрация“ към СУ „Св. Климент Охридски“, така и г-жа Мария Брестничка (Асоциация Родители) и г-н Стефан Лазаров (Фондация “Заедно в час“) подчертаха важността в промяната на поведението в инспектирането – за това то да се отърси от санкциониращия елемент и да се развива като структуриран диалог с образователните институции с цел инспектирането се утвърди и развива като подкрепа за подобряване на процеса на развитие на качеството на образованието, което от своя страна е право на всяко дете. България се нуждае от споделена визия за образованието и изработване на мерки за изравняване на качеството между различните населени места.
Във втория панел участниците работиха в малки групи – представители на родителски и други граждански организации; ученици и студенти; представители на публични образователни институции. Всички те изведоха нуждата от подкрепа, анализ и системно наблюдение на качеството на образованието. Групата „родители/нпо“ подчертаха дефицит от информация след проведено инспектиране от НИО, нуждата от стратегия за годишните планирани инспекции – по какви критерии и индикатори се избират училищата и детските градини, както обвързването на резултатите от инспектирането с целево финансиране на образователните институции.
Учениците подчертаха значимостта на ролята на училището и учителите за изграждане на мотивация за учене с цел придобиване на знания и компетентности, както и провеждане на съдържателна извънкласна дейност. За тях е от важно значение провеждането на ежегодна самооценка на училището, резултатите от която да са публично представени.
Резултатите от проведените дискусии в рамките на конференцията г-жа Андреева обобщи с набелязване на действия и мерки в посока:
- Публичност и разпознаваемост;
- Отчитане на спецификите на всички участници като институции в предучилищното и училищното образование;
- Самооценката – ключов подход и потребност за регулярно измерване на напредъка;
- Основаване на научния подход;
Настоящото събитие се превърна в отварящ разговор за средното образование, което в разбирането на всички участници е основополагащо за личностното развитие на подрастващите и благоденствието на обществото
Участници в конференцията:
- Представители на публични институции/администрации ( Министерство на образованието и науката, Национален инспекторат по образованието, Регионално управление на образованието – София-град ), , експерти, инспектори.
- Представители на граждански и синдикални организации в областта на училищното образование – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, Съюз на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българска асоциация на частните училища, директори, заместник-директори, учители и други педагогически специалисти.
- Представители на академичната общност (Софийски университет „Свети Климент Охридски“, УНСС, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – преподаватели и студенти.
- Представители на обединения на граждански организации и съмишленици граждански организации (Национална мрежа за децата, включваща Асоциация „Родители“, младежка мрежа „Мегафон“ Съвет на децата към Държавна агенция за закрила на детето, Фондация „Заедно в час“, Фондация „Отворено общество“) – учители, изследователи, ученици, родители.