По повод представената методика за оценка на добавената стойност на училищата с използване на резултатите от НВО и ДЗИ отново се повдигна ключовият въпрос за качеството в училищното образование и начините за неговото измерване и оценяване. Социалните мрежи реагираха бурно като отразиха познатия страх на директорите на училищата и учителите от оценка на резултатите от тяхната работа. Тази реакция насочи вниманието и към инспектирането, като единствено работещ в момента метод за оценка на качеството (самооценката отпадна с отмяната на Наредбата за качеството, атестирането се отлага за поредна година, а контролната дейност на Регионалните управления е силно неглижирана).
Оценката на качеството през инспектиране е отдавна позната в Европа практика. Първите инспекторати са изготвили оценка на дейността на училищата в далечната 1784 година в Холандия. От този период почти до годините до първата световна война повечето инспекции са се фокусирали върху компетентността и представянето на учителите, не на училищата. Може би от тези отдавна отминали времена е останало негативното отношение на учителите към инспекторите и изобщо към оценяването.
Съвременният етап от развитието на инспекторатите започва от 1980, промените в стратегиите и визиите за оценка на качеството се случват периодично във всички образователни системи.
Националният инспекторат по образованието (НИО), който започна своята работа през учебната 2018/2019 г. участва активно в процесите на модернизиране оценяването на качеството в училищата и детските градини и избира за свое мото „Инспектирането-позитивна мотивация за повишаване на качеството“ . Управлението на качеството на образование е процес, който изисква непрекъснато наблюдение и проследяване, за да могат да се очертаят силните страни в дейността на институцията и области с по-ниска ефективност, които се нуждаят от подобряване. Оценката предоставя информацията, която е необходима за определяне на текущото състояние и степента на постигнатото спрямо желаното състояние от институцията. По този начин тя се превръща в метод за управление на качеството.
В текущия етап от развитието на системите за оценка на качеството пред инспектирането се поставят за решаване няколко ключови въпроса:
1. Трябва ли да се променя разбирането ни за „качество“ на образованието?
2. Кой определя какво е „качество“ в образованието?
3. Необходима ли ни е „рамка за оценка на качеството“? Кой изготвя и приема тази рамка?
4. Коя методология е най-подходяща за оценка на качеството?
5. Как инспектирането работи с други оценки на качеството: PISA, PERLS, TALIS, други изследвания на ОИСР и Световна банка, оценка на добавената стойност, научни изследвания и социологически проучвания в областта на средното образование, статистически данни?
Това са неотложни за решаване въпроси, които следва да стоят на дневен ред пред професионалистите, участващи в синдикалните организации на учителите и работодателските организации на директорите, експертите от регионалните управления на образованието и МОН, научните изследователи, родителските обединения и гражданските организации в сектора. Вместо конструктивен диалог и прагматични предложения на професионална територия, в социалните мрежи неочаквано се тиражираха голословни аd hominem нападки, притчи за „мравки“ и „хлебарки“ които не само вредят на опитите да се оцени обективно и независимо трудът на всички работещи в сферата на училищното образование – измества се въпросът за ключовата необходимост от качествено образование за децата към популистки призиви за свобода на творчеството в учителителската професия, което вреди най-много на учителите, защитаващи високи професионални стандарти.
Националният инспекторат по образованието поставя начало на този професионален разговор.