ПОЗИЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО
Във връзка с публикации на председателя на СРСНПБ и председател на групата общински съветници на ПП ГЕРБ в Столичния общински съвет г-н Диян Стаматов
Националният инспекторат по образованието (НИО) е създаден със Закона за предучилищното и училищно образование и изпълнява функциите си съгласно ЗПУО, НАРЕДБА № 15 ОТ 8 декември 2016 г. за инспектирането на детските градини и училищата, отменена с НАРЕДБА № 18 от 9 септември 2021 г. за инспектирането на детските градини и училищата и ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ФУНКЦИИТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, Приет с ПМС № 36 от 13.03.2018 г., Обн. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. ДВ. бр.2 от 7 Януари 2020г.
Посочените нормативни документи ясно дефинират и регулират правилата за дейността на НИО, както и правомощията и задълженията на неговия директор. Едно от тях е утвърждаването на критериите и индикаторите за инспектиране. Въпреки, че нормата дава право на директора еднолично да разработи и утвърди тези критерии и индикатори, това ежегодно, на практика вече пета година се прави след публично обсъждане в работна група, в която официално са поканени представители на всички социални партньори, в това число и на СРСНПБ, които дават своите предложения и препоръки за актуализиране на критериите, индикаторите и подиндикаторите. Преди утвърждаването от директора Проектът на критериите и индикаторите за всяка нова учебна година се публикува на сайта на НИО и се изпраща на външните инспектори за предложения и мнения, два пъти годишно се изпращат анкети за обратна връзка към инспектираните за периода училища – за директора, педагогическите специалисти и родителите. Едва след обработването на всички мнения, забележки, препоръки и предложения директорът на НИО пристъпва към утвърждаването на критериите и индикаторите за инспектиране за новата година.
Качеството на предоставеното образование се измерва с 16 критерии, 41 индикатора и 119 подиндикатори. Само 3 подиндикатора включват в оценката си документи: „Планиране на педагогическата ситуация/учебния час/учебната практика“, „Стратегия за развитие на училището“, Разработени Правилник, планове, програми и други документи на институцията“. Този факт прави твърдението за „измерване на качеството само по документи“ невярно и умишлено заблуждаващо.
Оспорването на независимостта на институцията НИО, създадена към Министерски съвет с изричното желание на законодателя да бъде независим орган, извън прекия контрол на МОН, с цел да се осигури обективно и експертно оценяване на предоставяното качество от системата на средното образование през инспектиране на училища и детски градини е меко казано плашещо! Всяка промяна в този статут в посока намаляване или пълно ликвидиране на възможността за външна, независима оценка ще върне оценяването на качеството в практиките от предишни години, което автоматично лишава инспектирането от качеството на външна оценка. Актуалната Европейска практика в момента демонстрира извеждане на класическите инспекторати от системата на съответното министерство на образованието и ситуирането им като независими органи по оценка на качеството (прим. Шотландия, Швеция, Финландия, Естония, Република на Баските -Испания и др.).
Неоспоримото несъответствие между възложената от ЗПУО задача към НИО, да инспектира за пет години 4 600 институции с щат за инспектори 12 човека и бюджет по-малък от бюджета на малко училище (до 200 ученици) не е повод да се подлагат на съмнение професионалните качества и компетентност на инспекторите от дирекция „Инспектиране“. Още по-обидни са публичните квалификации по адрес на външните инспектори, които отделят от времето си, обучават се, ползват от платения си отпуск за да пътуват, работят интензивно, оценяват и изготвят доклади срещу възнаграждение за щатните инспектори по-ниско от актуалните заплати на заместник-директор в софийско училище, а за външните инспектори 450 лв. за една инспекция. Проблемите в процеса на инспектиране, породени от непомерната задача, несъобразения минимален щат и хроничното недофинансиране на дейността многократно са били адресирани от мен към всеки пореден министър на образованието, към Комисията по образование в НС и към Министерски съвет, за съжаление до момента без резултат.
Ако се направи реална оценка и се съпоставят вложените средства с постигнатия резултат, който към днешна дата е 574 изготвени доклади от инспекция, изпратени на директорите и на началниците на РУО, 5 бр. годишни доклади с обобщена оценка, 8 бр. доклади с анализи на качеството, насоки и препоръки към ръководителите в системата на средното образование, ще може да се установи реалната ефикасност на работата на НИО. Какви мерки се предприемат за изпълнение на препоръките, как те се отразяват на качеството на работа на училищата и детските градини – това е функция на други органи и организации, не на НИО: там е добре да се потърси добавената стойност от работата на инспекторите. Една от формите за споделяне и популяризиране на добрите практики, наблюдавани от НИО, е освен публикациите в специалната рубрика на сайта на инспектората https://nio.government.bg/ и конкурса “Знак за качество”. номинираните и наградени участници с плакет “Знак за качество” споделят своите успешни практики за устойчиво реализиране на високо качество в образованието.
Недоумение поражда как безспорното признание на мястото на НИО в европейското образователно пространство, видно от редовните срещи на Асоциацията на европейските инспекторати по образованието SICI https://www.sici-inspectorates.eu/ и реализираните съвместни проекти с други европейски инспекторати не са достигнали до СРСНПБ. Това сдружение е заинтересована страна да се омаловажават оценките на качеството от външен независим орган. Лъжата за безполезността на НИО се опровергава и от сътрудничеството с редица международни организации, черпещи информация от докладите и анализите на НИО в техните проучвания и инициативи в България (прим. Световна банка, ОИСР и др.). Международното признание и натрупаните бази данни от инспекции явно са незабележими за това сдружение, което напоследък започна да се изживява като последна инстанция. Но дали това е позицията на сдружението или субективното мнение на нейния председател г-н Стаматов – това остава скрито за образователната общност.
Публикацията в социалните мрежи на председателя на СРСНПБ и председател на групата общински съветници на ПП ГЕРБ в Столичния общински съвет г-н Диян Стаматов поражда множество въпроси, от които ключовият е: Кое обстоятелство е предизвикало този емоционален и несдържан изблик? Има ли връзка това с политически цели за овладяване на важни изпълнителски структури към МС? Може би е страх от осветляването на реалното състояние на някои софийски училища? Може би безпокойство от неотменно предстоящата атестация на директорите, следваща инспектирането на училищата?
При така яростната манипулация от страна на СРСНПБ, публикувана на личната страница на г-н Стаматов, НИО настоява за право на отговор в Отраслов съвет и за публично аргументиране на нападките срещу инспектората.
д-р Анелия Андреева, директор на НИО