На 25 ноември 2025 г., в деня на Свети Климент Охридски, Монтана стана център на ключова среща, организирана от Националния инспекторат по образованието в рамките на проекта „Повишаване качеството на училищното образование чрез нов модел на инспектиране“. Инициативата се реализира по Споразумение за финансиране с Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ (GA/BULA/2025/06).
Събитието събра представители на институции, образователни организации и гражданския сектор от четири области в Северозападна България. Сред официалните гости бяха областният управител на Монтана инж. Калин Хайтов, директорът на Националния инспекторат по образование д-р Анелия Андреева, програмен директор „Образование“ на УНИЦЕФ д-р Мария Янкова, главният секретар на инспектората и директорът на дирекция „Инспектиране“. На срещата присъстваха и представители на РУО–Монтана, Враца, Видин и Ловеч, общинска администрация Монтана, външни инспектори, директори, учители, родители, членове на обществени съвети, както и представители на граждански, професионални и синдикални организации.
Проектът се изпълнява от Националния инспекторат по образованието в партньорство с УНИЦЕФ България, а Министерството на образованието и науката, РУО–Монтана, РУО–София-град и родителските и социални партньори са асоциирани участници. Според УНИЦЕФ, един от водещите приоритети е подкрепата за политики, насочени към децата – включително гарантиране на качествено образование в училищата и детските градини. Именно това е мотивирало разработването на проекта, чиято цел е обновяване на модела на инспектиране и неговото по-тясно обвързване със самооценяването в образователните институции.

Целта на проект „Повишаване качеството на училищното образование чрез нов модел на инспектиране“ е преосмисляне и подобряване на механизма за оценка на качеството чрез разработване и пилотиране на иновативен модел за инспектиране, който включва самооценка и външна оценка.
Новият модел включва два взаимосвързани елемента – външно инспектиране и вътрешно самооценяване, като акцентът пада върху тяхното взаимодействие и последващата методическа подкрепа за повишаване на качеството. Участниците се обединиха около разбирането, че Националният инспекторат по образование и регионалните управления имат обща мисия – устойчиво осигуряване на високо качество на образованието в страната. Съчетавайки усилията си и използвайки добрите европейски практики, институциите могат да осигурят по-висока ефективност и устойчивост на реформите.
Основни теми на срещата бяха провеждане на консултации със заинтересованите страни и Националния инспекторат по образованието, както и първоначално обсъждане на възможните модели за оценка на качеството и постигане на съгласие за приложим/и модел/и към българската система за училищно образование.
Ръководителят на проекта представи целите и очакваните резултати, а експерт от Българска академия на науките – сравнителен анализ на моделите за оценка на качеството на училищното образование от страните от Европейския съюз и очертаване на възможните модели за оценка на качеството. Те бяха обсъдени по отделни критерии на анализа, като се остави акцент на системния подход към самооценяването и на адаптивните подходи при инспектирането съобразно институционалните специфики.

След интересен и активен дебат заинтересованите страни и гостите на срещата участваха в работилници „Световно кафене“ по двата елемента на оценяването на качеството на образованието за творческо решаване на проблема с оценяването и насърчаване на сътрудничеството и споделянето на нови идеи и мнения от участниците в екипите. Препоръчаха използване на анализ на риска от представените европейски модели за оценяване на качеството на образованието.
Изведени бяха ползите от инспектирането, свеждащи се до обективен външен поглед върху качеството на образователния процес, подпомагане на идентифицирането на силни страни и насоки за подобрение в институциите, създаване на база от препоръки за изпълнение на насоките, повишаване на отговорността на педагогическите екипи за постигане на качествени резултати, подобряване на доверието на родителите и обществото към институциите и/или предоставяне на обективна информация и др. Според резултатите от работилниците самооценяването е значимо за насърчаване на рефлексията на педагогическите екипи върху условията, процесите и резултатите на образователната институция, позволява ранно идентифициране на проблеми и предприемане на мерки за подобрение, подкрепа на културата на непрекъснато професионално усъвършенстване, мотивиране на училищния екип да участва активно в подобряване на качеството, създаване на база данни за ефективно стратегическо управление и развитие на институцията.