Оценката за работата на Националния инспекторат по образованието е по-скоро положителна, но не и уредбата на това кой и как контролира изпълнението на препоръките му. От Сметната палата посочват, че НИО е създал организация и ред за независима външна оценка на качеството на училищното образование. Министърът на образованието обаче не е направил нищо за увеличаване на персонала на инспектората – със своите 20 души той не успява да изпълни законовите изисквания да инспектира всяко от над 4000 училища и градини веднъж на 5 г., макар за проверките да се наемат и външни инспектори. До 2023 г., когато изтече въпросният 5-годишен период, са проверени само 20% от училищата у нас, а прогнозите са, че с тези темпове и капацитет училищата едва ли ще бъдат проверени и до 2030 г. Това се смята за ясен индикатор, че при създаването на НИО не е направена адекватна оценка на потребностите на необходимия административен капацитет за изпълнение на отговорностите.
Осветени са и други подробности, показващи защо замисълът на инспектирането се провали, макар като цяло то да подпомага повишаването на качеството на образованието. Промените в наредбата за инспектирането започват през 2018 г., като цели 2 г. текат совалки между министър, зам.-министри и различните дирекции в МОН, в резултат на които са направени множество промени. Една от най-съществените, случили се без участието на НИО, е добавянето на нова задължителна дейност в инспектирането – “установяване резултатите от изпълнението на препоръките и насоките, дадени от предшестващи инспекции”. Пропуснато е обаче да се регламентира ред за контрол за изпълнение на препоръките, като липсват и каквито и да било изисквания директорите да предоставят информация на НИО дали са предприели препоръчаните от инспектората мерки. И още една законова дупка – функциите на РУО да контролира доколко се спазват препоръките на Националния инспекторат са отменени през 2020 г. и са сведени до методическа подкрепа, без например тези отговорности да се прехвърлят на НИО. Така, настъпва закономерен хаос, или както го нарича Сметната палата “различно разбиране относно поемането на тази отговорност от страна на НИО, РУО и МОН”, т.е. никой не смята, че трябва да контролира дали са изпълнени препоръките в дадено училище (освен това никъде няма посочен и срок за изпълнението им).
Какво остава за анализи на резултатите от инспектирането? От МОН са уверили, че ще започнат да ги анализират, след като бъдат инспектирани 10% от институциите. И при 20% проверени училища обаче в министерството няма анализирана информация за най-често срещаните препоръки на НИО към директорите. От НИО са изготвяни различни анализи на качеството на училищното образование, но МОН просто не ги използва.
https://www.segabg.com/category-observer/obrazovanieto-poluchi-cherven-karton-shte-smenyame-li-igrachite