Всички страни членки на ЕС разполагат с някакви механизми за оценка на качеството, но те не винаги са институционализирани. Съществуват както силно централизирани инспекционни структури, така и децентрализирани механизми, при които училищата имат значителна автономия и отговорност. Това разнообразие отразява както различията в историческото развитие на образователните системи, така и националните културни и социални особености.
Настоящето изследване Сравнителен анализ с автор д-р Елка Златева, КМНЦ-БАН, изготвено по задание на Националния инспекторат по образованието, по проект „Повишаване качеството на училищното образование чрез нов модел на инспектиране“ в изпълнение на Споразумение за финансиране от Детски фонд на ООН „УНИЦЕФ“ GA/BULA/2025/06 GA/BULA/2025/06 обхваща всички европейски страни, разглежда общо 35 модела и има за цел:
- да систематизира и сравни моделите за оценка на качеството в училищното образование в страните от Европейския съюз,
- да очертае техните сходства и различия,
- да идентифицира добри практики, които биха могли да бъдат адаптирани и приложени в българския контекст.
Адаптивният, а не репликативният подход е концептуално по-устойчив при идентифицирането на добри практики с потенциал за преносимост в рамките на съществуващата нормативна и институционална структура в България. Вместо механично възприемане на чужди модели е възможно гъвкаво интегриране на отделни практики, като се отчита спецификата на българската образователна система и ролята на отделните участници в нея.