Повечето хора са запознати с термина изкуствен интелект (AI). Чували сме за машинно обучение или обработка на естествен език и се разбира, че това са видове AI, но всъщност те са подмножества на изкуствения интелект. Това, което повечето хора извън технологичните среди не осъзнават е, че има четири различни типа изкуствен интелект, които включват: реактивен AI, ограничена памет, теория на ума и самоосъзнат изкуствен интелект. Нека да разгледаме всеки от тях, за да проучим какво могат да предложат.
Реактивен AI
Най-основният, но все пак доста полезен изкуствен интелект се нарича реактивен AI, защото реагира на съществуващите условия, както подсказва името му. Deep Blue, суперкомпютърът, създаден от IBM през 80-те години на миналия век, който в крайна сметка се състезава и печели шахматен мач срещу действащия световен шампион Гари Каспаров, е забележителен пример за реактивен изкуствен интелект.
Реактивният AI функционира по начина, по който е програмиран с предвидим изход въз основа на входа, който получава. Тези реактивни машини ще реагират на идентични ситуации по абсолютно един и същи начин всеки път. Реактивните машини не са в състояние да научат или да си представят миналото или бъдещето. Спам филтрите са друг пример за реактивен AI.
Разбира се, реактивният AI беше невероятно постижение. Тъй като много малко човешки действия са само реактивни, за да бъде изкуственият интелект наравно с човешкия интелект, той трябва да напредне.
Ограничена памет AI
Следващият по-сложен AI се нарича AI с ограничена памет. Характеризира се със способността да абсорбира данни от обучението и да се подобрява с течение на времето въз основа на опита си, подобен на начина, по който невроните на човешкия мозък се свързват. Това е изкуственият интелект, който се използва широко и се усъвършенства днес.
Алгоритмите за дълбоко обучение и революцията на дълбокото обучение от 2012 г. направиха възможен AI с ограничена памет. С изкуствен интелект с ограничена памет AI средата е изградена така, че моделите да се обучават автоматично и след това да се актуализират въз основа на поведението на модела.
AI с ограничена памет може да изпълнява сложни задачи за класификация и използва исторически данни, за да прави прогнози. Самоуправляващите се автомобили използват изкуствен интелект с ограничена памет, тъй като алгоритмите, които захранват тези превозни средства, използват данни, на които са обучени и програмирани, за да разберат как да работят, но също така могат да интерпретират данните, които наблюдават, да четат заобикалящата среда и да коригират, когато е необходимо.
Теория на ума AI
Когато машините придобият способности за вземане на решения, равни на хората, ще сме постигнали теория на ума на ИИ. Това е следващата граница за AI. Важен аспект на този AI е, че машините ще имат способността да разбират и запомнят емоциите и да коригират поведението си въз основа на тези емоции, точно както хората могат в социалните взаимодействия.
Въпреки че теорията на ума AI не е напълно постигната, роботите Kismet (представен през 2000 г.) и Sophia (2016 г.) показаха някои аспекти на този тип AI. Kismet разпознаваше емоциите и можеше да ги възпроизведе чрез чертите на лицето си като очи, вежди, устни и уши. София, хуманоиден робот, заедно с нейното човешко подобие, също е в състояние да “вижда” емоциите и да реагира по подходящ начин.
Едно от препятствията, които машините ще имат при постигането на теорията за ума на AI, е, че те ще трябва бързо да променят поведението си въз основа на емоциите, за да имитират колко плавен е този процес в човешката комуникация. Въпреки това, когато този подвиг бъде постигнат, той може да отвори вратата за роботи, поддържащи ежедневни задачи, включително осигуряване на човешко общуване.
Теорията на ума AI ще бъде по-добре подготвен да работи с хора по емоционално интелигентен начин от други форми на AI. Изследователите в областта на изкуствения емоционален интелект вече напредват, но има много работа за вършене, преди AI да може да се отнася към всеки човек по подходящ начин спрямо ситуацията.
Самоосъзнаващ се AI
Последният тип AI е самоосъзнатият AI. Това ще стане, когато машините са наясно не само с емоциите и умствените състояния на другите, но и със своите собствени. Когато се постигне самоосъзнат AI, ще имаме AI, който има съзнание на човешко ниво и е равен на човешкия интелект със същите нужди, желания и емоции.
В момента този AI все още не е разработен успешно, защото нямаме хардуера или алгоритмите, които да го поддържат. Когато го направим, ще направи ли този изкуствен суперинтелект (ASI) възможно машините да завладеят света, както някои размишляват? Или ще помогнат за създаването и сътрудничеството с хората? Може би това дори няма да е върхът на изкуствения интелект и ще открием, че има пети тип. Времето ще покаже. Дотогава изследователите на изкуствения интелект ще продължат да подобряват изкуствения интелект с ограничена памет и да работят за разработването на теория за изкуствения интелект на ума.
Автор: Бърнард Мар
Бърнард Мар е световноизвестен футурист, инфлуенсър и лидер в областта на бизнеса и технологиите, със страст към използването на технологиите за доброто на човечеството.